НАРЪЧНИК НА ОТГОВОРНИКА ПО ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ

1. Отговорник ПБ – Отговорник по пожарна безопасност;
2. Инструкция ПБ – инструкция за пожарна безопасност;
3. Пожарно досие – подробна пожарна докуемнтация;
4. КФПО – Клас на функционална пожарна опасност;
5. ПИС – Пожароизвестителна система;
6. ПИЦ – Пожароизвестителна централа;
   
7. ПГС – Пожарогасителна система;
8. СГУ – Система за гласово уведомяване;
9. ВСОДТ – Вентилационни системи за отвеждане на дим и топлина;
   
10. ГД ПБЗН – Главна дирекция пожарна безопасност и защита на населението;

• Наредба № Iз-1971 от 29 октомври 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар
  • Указания рег.№ ПО-8357/11.11.2014 г. по прилагане на Наредба № Iз-1971 от 29 октомври 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар
  • Указания рег.№ 1983р-9213/07.07.2016 г. по прилагане на Наредба № Iз-1971 от 29 октомври 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар
• Наредба № 8121з-647 от 1 октомври 2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите
• Наредба № 8121з-968 от 10 декември 2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при извършване на дейности в земеделските земи
• Наредба № 8121з-906 от 30 юли 2015 г. за изискванията към продуктите за пожарогасене, редът за оценяване и удостоверяване на съответствието им с тези изисквания, задълженията на производителите, вносителите и дистрибуторите и за реда за осъществяване на контрол
• Наредба № РД-07/8 от 20 декември 2008 г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа
• Наредба № РД-07-2 от 16 декември 2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд
• Класове на строежите по пожарна опасност
• Категории на обитателите

За създаване на организация за осигуряване на ПБ на обектите се разработват следните документи:

• вътрешни правила (инструкции) за осигуряване на ПБ на територията на обекта (в това число цехове, помещения, технологични линии и съоръжения, инсталации и др.);
• планове за действие при пожар (приложение № 1 от Наредба № 8121з-647 от 1 октомври 2014 г.);
• планове за осигуряване на ПБ при извършване на текущи ремонти и на строителни и монтажни работи на обектите, за които дейности не се изисква разрешение за строеж съгласно глава осма, раздел III от Закона за устройство на територията (ЗУТ), включително в случаите, когато дейностите се изпълняват от други физически или юридически лица;
• планове за евакуация на работещите и на пребиваващите на обекта лица при пожар или авария;
• протоколи за периодично обслужване на противопожарното оборудване и за извършени ремонти, почистване или проверки на състоянието на отоплителните уреди и съоръжения, проверки на изправността на блокировките на смукателни инсталации, обслужващи взривоопасни технологични съоръжения и други устройства, гарантиращи ПБ преди настъпване на есенно-зимния период, и периодично за осигуряване на пожарната им безопасност.), както и на други документи за изпълнение на изискванията на правилата и нормите за ПБ.

За спазване на правилата и нормите за ПБ собствениците или ръководителите на обектите отговарят за разработването и актуализирането на тези и други документи и ги утвърждават;

За спазването на изискванията за ПБ се издават заповед/и, с която/които се уреждат:

• редът за извършване на огневи работи;
• редът за използване на отоплителни и нагревателни уреди и съоръжения;
• забранените места за пушене и използване на открит огън;
• редът за използване на електрически уреди и съоръжения, в т.ч. изключване на електрическото захранване след приключване на работното време;
• редът за обучение и подготовка на личния състав в съответствие с изискванията на наредбата;
• правилата за ПБ на обекта в извънработно време;
• редът за контрол, техническо обслужване, презареждане и хидростатичното изпитване на устойчивост на налягане на носимите и возимите пожарогасители и за поддържане и обслужване на ПИС, ПГС, системите за гласово уведомяване (СГУ), на пожарните кранове и на системите за управление на дим и топлина;
• периодичността за почистване на строителните конструкции, на технологичното и електрическото оборудване, на отоплителните тела и инсталации от експлозивоопасни и пожароопасни прахове и други горими материали;
• редът за събиране и отстраняване на горимите отпадъци, както и на остатъчните продукти от печките с твърдо гориво;
• определянето на длъжностни лица , които създават организация и осъществяват контрол за спазване на правилата и нормите за ПБ

За обектите, в които броят на работещите е по-малък от 5, може да се изготвят само вътрешни правила (инструкции) за осигуряване на ПБ на територията на обекта.

Допуска се документите посочени по-горе да не се изготвят за сгради от подклас на функционална пожарна опасност Ф1.3 (Многофамилни жилищни сгради) и Ф1.4 (Еднофамилни жилищни сгради).

Горе изброените документи, допълнени с:

• протоколи и документи за извършено периодично техническо обслужване на противопожарната техника и инсталации /пожарогасители, пожарно кранове, пожароизвестителни и пожарогасителни инсталации, спирателни кранове, евакуационно осветление и др./;
• Документи, издадени от органите за пожарна безопасност и защита на населението /актове, предписания и др./;
• Инструкции за експлоатация и поддържане в изправност на противопожарната техника и инсталации;
• Протокол за проведена учебна евакуация;

и други са включени в пожарното досие. То се изисква за обекти:

• с 5 или повече служители;
• с вместимост над 50 човека, независимо от броя на служителите;
• от подкласове на функционална пожарна опасност Ф1.1 (Детски градини и ясли; специални заведения за деца с увреждания; лечебни заведения за болнична помощ), Ф1.2 (Хотели; общежития; пансиони; спални корпуси, почивни домове, казарми и др.; къмпинги; мотели), Ф2.1 ( Кинозали; концертни, оперни, театрални и други подобни зали; библиотеки и читалища; обществени клубове, циркови зали, спортни сгради и съоръжения с трибуни; други видове сгради с точно определен брой на посетителите в закрити помещения), Ф2.2 (Музеи, художествени галерии, панаирни палати, танцови зали, дискотеки, казина и др.п. в закрити помещения) и Ф4.1 (Училища, учебно-възпитателни заведения вкл. за следучилищни занимания, учебно-възпитателни и социални учебно-професионални заведения, колежи, висши учебни заведения, учебни заведения за повишаване на квалификацията) пожарно досие се изисква независимо от броя на служителите пребиваващите в тях;

Изключването на електрическото захранване (с изключение на електрическото захранване в сградите от подкласове на функционална пожарна опасност Ф1.3 и Ф1.4) се удостоверява в дневник по образец*, който се съхранява на място, определено със заповед. Допуска се за обекти с площ до 100 m2 да не се води дневник.

*Образец:

ДНЕВНИК за изключване на електрическото захранване след приключване на работното време
Дата	Час	Работно място	Отговорник	Подпис

Собственикът (ръководителят) на обекта и/или от отговорниците по ПБ се грижат пожарогасителите да са обслужени / заверени от лицензирана фирма.

---

Как да определим броят на пожарогасителите, които са необходими за нашия обект

Броят на необходимите пожарогасители се определят на база площ и функционалност на обектите в съответствие с Приложение 2 към Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г.

За обекти с етажна площ до 100 м2 се изисква един Прахов Пожарогасител 6 кг. АВС (детски градини, учебни заведения, хотели, общежития, пансиони, еднофамилни и многофамилни жилищни сгради, кинозали, библиотеки и читалища, помещения и сгради за обществено хранене, ресторанти, специализирани и универсални магазини, офиси и административни сгради и т.н.)

Изключение от горното облекчено изискване са обектите с клас на функционална пожарна опасност Ф5 – Производствени, складови и селскостопански сгради, бензиностанции и газостанции, помещения и съоръжения с постоянен режим на работа:

• Ф5.1 Производствени сгради и съоръжения, производствени и лабораторни помещения, работилници; сгради на научно-експериментални бази;
• Ф5.2 Складови сгради и съоръжения, паркинги, гаражи (без техническо обслужване и ремонт);
• Ф5.3 Бензиностанции и газостанции;
• Ф5.4 Селскостопански сгради без постройки със селскостопанско предназначение на допълващо застрояване в урегулирани поземлени имоти и постройки до 35 m2 в земеделски земи.

---

Какво означава пожарогасител клас АВС, ВС и т.н.

Със символите А, В, С и D се означават класовете пожари, които са както следва:

• Клас А: Твърди вещества и отпадъци /дърво, текстил, хартия, гума, пластмаса и др./
• Клас В: Горими течности /бензин, нафта, масло, ацетон и др./
• Клас С: Горими газове /метан, етан, пропан-бутан и др./;
• Клас D: Горими метали /калий, натрий, магнезий и др./;

т.е. Прахов пожарогасител 6 кг. АВС гаси пожари на твърди вещества, газове и течности.

---

Колко често се обслужват пожарогасителите / заверяват / презареждат / проверяват?

Според нормативната база в областта /Наредба № 8121з-647 от 1 октомври 2014 г. и СД ISO/TS 11602-2:2015 Защита от пожар. Носими и возими пожарогасители. Част 2: Контрол и техническо обслужване/ е необходимо пожарогасителите да се обслужват минимум веднъж годишно, но на интервали не по-кратки от 6 месеца.

---

Кой е отговорен за обслужването / заверката на пожарогасителите?

Контролът на пожарогасителите се осъществява от собственика (ръководителя) на обекта или от отговорниците по ПБ.

Техническото обслужване, презареждането и хидростатичното изпитване на устойчивост на налягане на пожарогасителите се извършват от компетентни лица /лицензирани от МВР фирми като “Пожарна защита” ООД/.

---

Каква е разликата между обслужване / заверка / презареждане на пожарогасител?

Техническото обслужване е процедура, регламентирана със стандарт СД ISO/TS 11602-2:2015 Защита от пожар. Носими и возими пожарогасители. Част 2: Контрол и техническо обслужване. Извършва се веднъж годишно и представлява:

• проверка на предпазното устройство, за да се определи дали пожарогасителят може да бъде използван;
• последваща техническото обслужване подмяна на предпазното устройство;
• поставяне на етикет на пожарогасителя или маркировка върху етикет, поставен на пожарогасителя, показващ, че изискваното техническо обслужване е било извършено;
• в зависимост от категорията на пожарогасителят съгласно таблица №1 от СД ISO 11602:2;

Презареждането се извършва на по-редки нормативно установени интервали и включва всичко от техническото обслужване плюс:

• Изпразване;
• Проверка на манометъра;
• Подмяна на гасителното вещество или неговата регенерация;
• Поставяне на ново уплътнение и напълването на пожарогасителя с налягане – азот или СО2;

Хидростатичното изпитване е най-рядката процедура и представлява тест на бутилката на пожарогасителя;

Стандартът въвежда и термина Сервизно обслужване, което представлява само Техническо обслужване или Техническо обслужване в комбинация с презареждане и/или Хидростатично изпитване.

---

Кога се налага воденето на дневник за месечна проверка на състоянието на пожарогасители?

Дневник за пожарогасителите се води, когато те са повече от 5 на брой. Бланка на дневник може да изтеглите от ТУК.

При месечните проверки от собственика (ръководителя) на обекта или от отговорниците по ПБ се проверява дали:

• Пожарогасителят е поставен на предназначеното за целта място;
• Пожарогасителят е видим и до него е осигурен безпрепятствен достъп, както и дали инструкциите за експлоатация са ориентирани навън;
• Инструкциите за експлоатация са четливи;
• Уплътненията и пломбите не са повредени или липсват;
• Пожарогасителят е пълен (чрез претегляне или повдигане);
• Пожарогасителят е видимо повреден, корозирал, изтичащ или със запушен струйник;
• Показанието на манометъра или индикатора там, където има такъв, е в работен обхват или положение.

*Образец

---

Каква документация се изисква за пожарогасителите?

• Протокол за сервизно обслужване;
• Декларация за съответствие и одобрен тип и СЕ декларация /при покупка на нов/;
• Дневник /за 5 и повече пожарогасители/

---

Трябва ли ми обозначителен стикер?

Да, над всеки пожарогасител следва да има обозначителен стикер. Най-често той е с размери 10х10 см. и изглежда по следния начин:

---

Трябва ли пожарогасителят да бъде на стойка / поставка?

Съгласно нормативните изисквания пожарогасителите се монтират спазвайки 3 см. отстояние от пода и на не по-голяма височина от 1,5 м. от пода. Монтажът може да се осъществи чрез поставки, стойки за стена /закачалки/, автономни стойки и шкафове. Повече по темета може да прочетете ТУК и в чл. 23 от Наредба № 8121з-647 от 1 октомври 2014 г.

---

Къде се поставят пожарогасителите?

Съгласно нормативните изисквания пожарогасителите се поставят на видими и лесно достъпни места. Т.е. няма инструкции за поставяне на конкретна локация в обекта Ви. Това, което ние препоръчваме е пожарогасителите да се поставят в близост до евакуационните изходи, тъй като при пожар хората интуитивно бягат на там.

Също така препоръчваме различните видове пожарогасители да са на едно място, тъй като така шансът хората да направят разлика между тях и да изберат правилния вид пожарогасител за пожара е по-голям.

---

Какво трябва да знам при покупката на пожарогасители?

• Пожарогасителят / Пожарогасителите, които се закупуват, подходящи ли са за моят обект и съобразени ли са със законовите изисквания /съгласно Приложение 2 към Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г./ – много често се среща на места, където се изискват пожарогасители от тип АВС да са поставени пожарогасители тип ВС.
• Пожарогасителят / Пожарогасителите, които се закупуват от одобрен тип ли са и фигурират ли в регистрите на ГД ПБЗН – всеки пожарогасител, преди да се пусне на пазара за продажба се одобрява от ГД ПБЗН и се вписва в Регистъра на издадените удостоверения за съответствие на продукти за пожарогасене;
• Пожарогасителите, предмет на покупката, предлагат ли се от фирма, лицензирана от МВР със съответната документация за извършено обслужване с едногодишна валидност или след покупка следва да се извърши допълнителен разход за заверка на пожарогасителите;

---

Какви категории пожарогасители съществуват?

СД ISO/TS 11602 определя пет категории пожарогасители:

• Категория 1: пожарогасители постоянно под налягане, с гасително вещество вода, вода с добавки или пяна;
• Категория 2: пожарогасители постоянно под налягане, с гасително вещество прах или халон;
• Категория 3: пожарогасители с газов патрон, с гасително вещество вода, вода с добавки или пяна;
• Категория 4: пожарогасители с газов патрон с гасително вещество прах;
• Категория 5: пожарогасители с въглероден диоксид.

---

Какво е налягането в различните видове пожарогасители?

Наляганията на пожарогасителите са както следва:

• за праховите и водните пожарогасители: около 15 бара;
• за пожарогасители с въглероден диоксид /СО2/: около 150 бара.

---

Какви са преимуществата на всеки вид пожарогасители?

Различните видове пожарогасители са най-ефективни при различни обстоятелства и видове пожари:

• Водни пожарогасители

а) Гасят най-ефективно пожари от клас А.
б) Струята им покрива най-далечно разстояние;

• Прахови пожарогасители гасят всякакъв вид пожари;

Пожарогасители с въглероден диоксид /СО2/ – Най-щадящи са за електрическа техника и имуществото.

---

 Защо се налага и колко често?

Проверката /или още обслужването и изпитването/ на пожарните кранове се изисква съгласно чл. 22 на Наредба № 8121з-647 от 1 октомври 2014 г., която препраща и към БДС EN 671-3 „Стационарни противопожарни системи. Системи с маркуч. Част 3: Поддържане на макари с полутвърд маркуч и системи с плосък маркуч“.

Обслужването /или заверката/ на пожарните кранове се извършва веднъж годишно от фирми, лицензирани от ГД ПБЗН към МВР., и представлява следното:

• Извършва се визуална инспекция дали системата е с безпроблемен достъп, без повреди, корозия и течове и дали пожарната касета е стабилно монтирана;
• Шлангът /маркучът/ се развива по цялата дължина и се извършва визуална инспекция за напуквания, деформации, износвания и други повреждания, ако има съмнения, или законовия времеви интервал е изтекъл, шлангът се подлага на хидравличен тест;
• Проверява се поставени ли са указателен /обозначителен стикер и инструкция за употреба /ясна и четлива/;
• Спирателния кран се отваря, за да се тества неговата функционалност;
• Измерва се дебита на пожарния кран като трябва да бъде минимум 2,5 литра в секунда и водната струя следва да бъде непрекъсната и достатъчна /обикновено това се прави с друг, по-къс шланг/;
• Проверява се функционира ли струйника правилно;
• Проверява се дали вратата на кутията / касетата на пожарния кран се отваря безпроблемно;
• Проверява се дали барабанът, на който е поставен пожарния кран се върти свободно и в двете посоки;
• Пожарният кран /или стационарната гасителна инсталация с маркуч/ се оставя в положение, в което е готов за незабавна употреба.

В случай, че е необходим по-продължителен ремонт на пожарната касета се поставя надпис „НЕ РАБОТИ”.

---

Документи

След обслужването /или проверката/:

• Се поставя стикер „ПРОВЕРЕНО”, на който се изписва номера на пожарния кран;
• Се поставя обозначителен стикер ако такъв липсва;
• Се поставя инструкция за употреба, в случай, че такава липсва или е непълна;
• Се издава протокол за обслужването на пожарните кранове по образец;
• Данъчна фактура за извършеното изпитване.

---

Видове пожарни кранове и елементи

В България има два вида пожарни кранове – с плосък и с гумен маркуч, като най-популярни са крановете с плосък маркуч.

Елементите на пожарните кранове са както следва:

• Спирателен кран /размер 2 цола/, който се затваря по посока на часовниковата стрелка;
• Щорцово съединение /ф52/ с резба;
• Пожарен шланг с дължина 20 метра с щорцови съединения /ф52/, навит на макара;
• Кутия / Пожарна Касета за съхранение;
• Струйник за разбита и разпръсната струя;

---

Чести ремонти

При годишното обслужване / заверка на пожарните кранове често се налага подмяната на следните резервни части:

• Гумени уплътнения;
• Шорцови съединения;
• Пожарен кран 2 цола;
• Струйник;
• Шланг;
• Други;

Много важно е при извършване на обслужването клиентът да осигури представител от негова страна, който да осигури достъп до централния спирателен кран на ВиК инсталацията. Това се налага, тъй като в редки случаи по време на извършване на обслужването на пожарните кранове някои техни елементи дефектират и се налага незабавно спиране на достъпа на вода в инсталацията за периода на извършване на смяна на повредените части.

---

ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ

Предназначението на Евакуационните Схеми е да запознаят хората с евакуационните пътища и противопожарните средства на територията на обекта, така че в случай на пожар пребиваващите максимално бързо и безопасно да напуснат сградата и да са информирани за местоположението на противопожарните средства в обекта.

Също така чрез Схемите за евакуация пожарникарите се ориентират в сградата и могат максимално бързо да определят къде е възможно да се намират застрашени хора при пожар.

---

ЗА КЪДЕ СА НЕОБХОДИМИ?

Схемите за евакуация се разработват за обекти:

• от подкласове на функционална пожарна опасност Ф1.1, Ф1.2, Ф2.1, Ф2.2 и Ф4.1 – независимо от броя на пребиваващите в тях;
• от клас на функционална пожарна опасност Ф3, в който пребивават едновременно (временно или постоянно) повече от 50 души;
• от подкласове Ф4.2, Ф5.1 и Ф5.2, в които има най-малко едно помещение с възможност за едновременно пребиваване на повече от 50 души.

Пожарна опасност		Примерни обекти от съответния подклас	Критерии за изискване на евакуационни схеми	Да/ Не
Клас	Подклас
Ф1	Ф 1.1	Болници, ОДЗ, ДГ, Хоспис, Мед. центрове	Независимо от броя хора	Да
	Ф 1.2	Хотели, общежития
	Ф 1.3	Жилищни сгради	Не се изисква	Не
	Ф 1.4	Жилищни сгради
Ф2	Ф 2.2	Музеи, казина, дискотеки	Независимо от броя хора	Да
	Ф 2.1	Кинозали, читалища, спортни зали
Ф3	Ф 3.1	Магазини	В цялата сграда има общо повече от 50 човека и помещението не е отделено с БРАНДМАУЕР и не притежава собствен и независим евакуационен изход	Да
	Ф 3.2	Ресторанти и Барове
	Ф 3.3	Автогари и жп гари
	Ф 3.4	Офиси на фирми
	Ф 3.5	Спортни сгради и Фитнеси
Ф4	Ф 4.1	Всякакви Учебни заведения	Независимо от броя хора	Да
	Ф 4.2	Държавна администрация и БАН	Има едно помещение с повече от 50 човека в обекта	Да
Ф5	Ф 5.1	Производства и Работилници
	Ф 5.2	Складове, Гаражи и Паркинги

---

КЪДЕ СЕ ПОСТАВЯТ?

Схемите за евакуация се разработват и поставят съгласно изискванията на Наредба № 8121з-647 /01.10.2014 г. и Наредба № РД-07/8 20.12.2008 г.

Схемите за евакуация се поставят на видни места в обектите както следва:

• на разстояние не повече от 7 m от входовете на сградата и до 3 m от етажните изходи към евакуационните стълбища.
• на всеки 25 m по пътищата за евакуация – за сгради с категории на обитатели „А“.
• на всеки 15 – 20 m по пътищата за евакуация – за сгради с категории на обитатели „Б“ и „В“
• на вътрешната страна на вратата на всяка стая – за сгради с категории на обитатели „Б“.

Схемите за евакуация се поставят на стени и на други неподвижни части от строителната конструкция на сградата и се разполагат, така че евакуиращите се максимално бързо да се ориентират къде се намират.

---

КАКВО ТРЯБВА ДА СЪДЪРЖАТ

1. Евакуационните схеми следва да съдържат следното:

1.1. графично изображение на етажа (хоризонтално разпределение – вътрешна планировка) или на част от него;

1.2. графично изображение на ситуационен план;

1.3. нанесен знак „Мястото, където се намирате“;

1.4. указателни знаци съгласно Наредба № РД-07/8;

1.5. легенда с използваните знаци;

1.6. обозначение за кой обект, адрес, сграда, етаж, цех се отнася схемата за евакуация;

1.7. последователност на действията при пожар (минимално необходимите действия) за гледащия схемата за евакуация;

1.8. кратко описание на мерките за безопасност при евакуация – за евакуация от помещения на обекти с категории на обитатели „Б“ и „В“.

2. Схемите за евакуация в сгради, в които пребивават чужденци (хотели и др.), се изготвят задължително и на английски език.
3. При поставяне на лого или на табела с телефонния номер на фирмата, изготвила схемата за евакуация, или на собствениците на обекта същите се разполагат така, че да няма възможност за двусмисленото им възприемане.
4. С оглед правилно ориентиране от схемата за евакуация следва да се спазва следната последователност:

4.1. определят се местата, където ще се поставя всяка една схема за евакуация, и всяка графична част се чертае спрямо това място.

4.2. ориентацията на символа „Мястото, където се намирате в момента“ се нанася спрямо мястото, където стои гледащият схемата за евакуация.

Схемите за евакуация се актуализират в случаите на преустройства, с които се засягат конструктивни елементи, както и при промяна на предназначението на обекта, при промяна на технологичното оборудване и при напускане или смяна на работещи, имащи задължения по плана.

---

Собствениците или ръководителите на обектите носят отговорност за поддържането в изправно състояние евакуационното осветление. То се поддържа в изправност през целия експлоатационен срок на обекта.

Целта на евакуационното осветление е да осигури осветеност на и да обозначи пътя за евакуация с цел безопасното напускане на обекта.

За тази цел евакуационното осветление се проектира и изпълнява:

1. В сгради от всички класове на функционална пожарна опасност, при които броят на хората в най-населения етаж е повече от 50 (с изключение на Ф1.3 Многофамилни жилищни сгради и Ф1.4 Еднофамилни жилищни сгради);
2. във вътрешни евакуационни стълбища на сгради от всички класове на функционална пожарна опасност независимо от броя на пребиваващите (с изключение на Ф1.4 Еднофамилни жилищни сгради);
3. в частта от евакуационните стълбища, обслужваща подземни етажи на строежи от всички класове на функционална пожарна опасност, когато не е осигурено остъкление във външните стени на евакуационното стълбище на всеки подземен етаж с площ, по-голяма от 5 % от застроената площ на стълбищната клетка – независимо от броя на пребиваващите (с изключение на Ф1.4 Еднофамилни жилищни сгради).

В тези случаи означенията на евакуационен изход по протежение на целия евакуационен път се осветяват.

В строежи от всички класове на функционална пожарна опасност евакуационните пътища и изходи, както и местата без директна видимост към евакуационните изходи се обозначават при спазване изискванията на Наредба № РД-07/8 от 2008 г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа (ДВ, бр. 3 от 2009 г.) 1. (с изключение на Ф1.3 Многофамилни жилищни сгради и Ф1.4 Еднофамилни жилищни сгради).

Размерите на знаците се определят в зависимост от зрителното разстояние съгласно изискванията на БДС EN 1838 „Приложно осветление. Аварийно и евакуационно осветление“.

Евакуационно-осветителните тела се разполагат на следните места:

1. над всеки евакуационен изход за повече от 50 човека;
2. за евакуационни стълбища във и извън обема на сградата така, че да се осигурява осветяването им;
3. в близост до площадките между етажите и междинните нива;
4. при всяка промяна в посоката на евакуационния път;
5. при промяна на котата на евакуационния път в проходи и коридори (стъпала);
6. във всяка пресечна точка на коридорите;
7. извън и в близост до крайния евакуационен изход;
8. в санитарно-хигиенни помещения с обща площ, по-голяма от 25 m2;
9. в близост до местата за разполагане на уредите за пожарогасене и на бутоните за пожароизвестяване.

Осветеността на евакуационния път по осовата линия на пода е най-малко 1 Lux (единица за осветеност).

Захранването на аварийното работно осветление и аварийното евакуационно осветление и на светещите знаци се осигурява от два независими източника с автоматично превключване.

Минималната продължителност на работа на евакуационно осветление е един час. То се проектира така, че за 5 секунди да бъде осигурена половината от изискванията осветеност, а за не повече от 60 секунди – пълната осветеност.

Проверката и обследвания се извършват:

• месечно;
• годишно.

Всички проверки трябва да бъдат документирани.

Месечната проверка включва: всеки осветител се включва на аварийно захранване, като се симулира отпадане на нормалното захранване за период достатъчен да се провери, че всеки един от тях работи при авариен режим. След проверката в авариен режим, осветителите трябва да бъдат включени отново към нормалното захранване. След това трябва бъде направена нова проверка за да се потвърди, че зарядното захранване към батериите е налице. Тези проверки служат и за разреждане и зареждане на батериите. Ако това не се извършва редовно, живота на батериите намалява рязко (многократно).

Годишната проверка включва: всеки осветител се включва на аварийно захранване, като се симулира отпадане на нормалното захранване за период от време, за който аварийното осветление е проектирано (60 минути). Проверява се дали в края на този период всички осветители работят. В края на периода за инспектиране в авариен режим осветителите трябва да бъдат включени отново към нормалното захранване. След което трябва бъде направена нова проверка на всеки от осветителите, за да се потвърди, че зарядното захранване към батериите е налице.

Пожароизвестителната инсталация представлява система за локализиране на пожар и съответно уведомяването на хората в сградата за напускането ѝ в случай на такъв. В допълнение, инсталацията би могла да задейства други мерки за безопасност в т.ч.:

• Системи за вентилация;
• Сирени;
• Оповестителни инсталации;
• Евакуационно осветление;
• Пожароустойчиви врати;
• Гасителни инсталации;
• Мобилни устройства /може при евентуален пожар отговорника по пожарна безопасност да получи обаждане от инсталацията/.

Най-общо казано Пожароизвестителните инсталации се състоят от следните компоненти:

• Пожароизвестителен панел;
• Пожароизвестителни датчици (или детектори) /оптично димни, топлинни максимални, топлинни диференциални, лъчеви, пламъчни, комбинирани/ – подават информация към пожароизвестителния панел;
• Ръчни пожароизвестители – подават информация към пожароизвестителния панел;
• Сирени – управляват се от пожароизвестителния панел;
• Други изпълнителни звена, които се управляват от пожароизвестителния панел /Вижте горе/;
• Окабеляване, осигуряващо комуникация между елементите на ПИИ – използва се трудно-горим (пожароустойчив) кабел, червен на цвят;
• Акумулаторни Батерии /които да осигурят работа на системата при липса на електричество/.

Видове ПИИ

Известни са два основни типа пожароизвестителни инсталации – Конвенционални и Адресируеми.

1. Конвенционални пожароизвестителни инсталации

Конвенционалните пожароизвестителни инсталации са широко разпространени и се използват и инсталират и днес, особено сред по-малки сгради.

При конвенционалните пожароизвестителни инсталации датчиците и ръчните пожароизвестители са свързани с пожароизвестителния панел последователно в една линия, накрая на която е поставен краен /end of line/ елемент. Всяка линия представлява пожароизвестителна зона. При задействане на детектор или ръчен пожароизвестител на пожароизвестителния панел се показва зоната, в която е възникнал пожара /обикновено всяка зона отговаря за определен етаж/, но след това точната локация следва да се определи допълнително.

Предимствата на пожароизвестяване, изпълнено с конвенционалните инсталации са свързани основно с тяхната надеждност и ниски разходи за покупка, инсталация и експлоатация;

2. Адресируеми Пожароизвестителни инсталации

За разлика от конвенционалните системи, които могат да локализират пожара само на ниво зона, при адресируемите пожароизвестителни инсталации всяко устройство притежава уникален идентификатор, което позволява да се локализира точното място на пожара и задействалия се детектор и/или Пожароизвестителен бутон. Адресируемите инсталации са по-скъпи за монтаж и експлоатация и обикновено се монтират в по-големи сгради. Предимствата на този тип пожароизвестяване включват:

• по-прецизно и бързо позициониране на мястото на пожара;
• непрекъснато наблюдение от страна на пожароизвестителния панел за работоспособността на всяко устройство и изписване и съхранение на съобщения за грешки при възникване на такива /осигурява се поради двупосочната комуникация между устройствата и панела/;
• използват се по-малко кабели при монтажа, тъй като обикновено всички устройства се свързват към една адресируема линия /на англ. loop/;
• предоставят детайлна информация на ползвателите относно изправността на инсталацията и поддържат архив на настъпилите събития или възникнали дефекти;
• по-лесно добавяне на нови устройства към системата;

В долната таблица ще намерите сравнителен анализ между конвенционални и адресируеми пожароизвестителни инсталации

Сравнителен анализ – конвенционално срещу адресируемо пожароизвестяване

Какво представлява обслужването на ПИИ

Следва да се прави разлика между два основни термина инспектиране и обслужване на ПИИ.

Законодателството в областта на Пожароизвестяване изисква следната схема на периодично поддържане:

А. Ежедневно обслужване

Ползвателят трябва да осигурява ежедневна проверка на следното:

• че панелът на устройството за управление и индикация индикира нормална работа или, ако не, всяка индикирана повреда е записана във формуляра и е съобщена в обслужващата организация;
• че на всяко записано през предходния ден предупреждение за повреда е обърнато съответното внимание;
• че са налице достатъчни резерви от хартия, мастило или лента за всеки принтер /при наличност на такъв/.

Всеки дефект следва да бъде записван във формуляра /паспорта на инсталацията/ и възможно най-бързо да бъдат предприемани действия за отстраняването му.

Б. Ежемесечно обслужване

Ползвателят трябва да осигурява поне веднъж месечно проверка на следното:

• че всеки авариен генератор може да бъде пуснат и горивото му е достатъчно /когато е приложимо/;
• че поне един автоматичен или ръчен пожароизвестител (всеки месец от различна зона) е бил задействан с цел проверка на способността на устройството за управление и индикация да приема сигнал за пожар, да включва пожарните сигнализатори и да задейства всички други предупредителни устройства;
• когато това е допустимо, че е задействана за проверка всяка връзка от противопожарната служба или дистанционен обслужван център;

Всеки дефект следва да бъде записван във формуляра /паспорта на инсталацията/ и възможно най-бързо да бъдат предприемани действия за отстраняването му.

В. Тримесечно обслужване

Ползвателят следва да осигурява поне веднъж на три месеца компетентно лице да извършва следното:

• да проверява всички записи във формуляра и да предприема необходимите действия;
• да проверява всички връзки към батерии;
• да проверява функциите на подаване на сигнал за пожарна тревога, повреда и всички допълнителни функции на устройството за индикация и управление;
• да инспектира визуално устройството за индикация и управление за признаци на проникнала влага и други влошаващи фактори;
• да изпълнява всички други проверки и изпитвания, предписани от инсталатора, доставчика и/или производителя;
• да проучва дали е имало каквито и да са строителни промени или промени в използването на сградата, които биха могли да повлияят на изискванията за разполагане на автоматичните и ръчните пожароизвестители и звуковите сигнализатори, и ако е било така, да изпълнява визуално инспектиране за индикация и управление за признаци на проникнала влага и други влошаващи фактори.

Всеки дефект следва да бъде записван във формуляра и възможно най-бързо да бъдат предприемани действия за отстраняването му.

Г. Ежегодно обслужване

Ползвателят трябва да осигурява поне веднъж годишно компетентно лице да извършва следното:

• да изпълнява инспектиранията и изпитванията, препоръчани за ежедневно, ежемесечно и тримесечно обслужване;
• да проверява правилното действие на всеки пожароизвестител в съответствие с препоръките на производителя;
• да извършва визуално инспектиране за потвърждаване, че всички кабелни връзки и устройства са безопасни, неповредени и добре защитени;
• да извършва визуално инспектиране за проверка дали строителни промени или промени в използването на сградата са повлияли върху изискванията за разполагане на ръчните и автоматични пожароизвестители и звуковите сигнализатори. Визуалното инспектиране трябва също да потвърждава, че под всеки автоматичен пожароизвестител има свободно място най-малко 500 mm във всички посоки, както и че всички ръчни пожароизвестители са нормално достъпни и видими;
• да проверява и измерва всички батерии.

Всеки дефект следва да бъде записван в паспорта на инсталацията и възможно най-бързо да бъдат предприемани действия за отстраняването му.

Собствениците или ръководителите на обектите определят с писмена заповед длъжностни лица /отговорници по ПБ/, които създават организация и осъществяват контрол за спазване на правилата и нормите за ПБ, в т.ч. за извършване на дейностите по поддържане и обслужване на ПИС и за опериране с тях.

Поддържането и обслужването на пожароизвестителните инсталации се извършват в съответствие с инструкциите за експлоатация на производителя и при спазване изискванията на съответните наредби и стандарти на българското законодателство.

Тези дейности се извършват от търговци, получили лиценз за осъществяване на тази дейност по реда на ЗМВР (какъвто притежават „Пожарна защита“ ООД).

Допуска се ежедневното и ежеседмично обслужване на ПИС (ако такива се изискват съгласно инструкциите за експлоатация на производителя или стандартите) да се извършват от собственика (ръководителя) на обекта или от отговорниците по ПБ.

Лицата, на които е възложено да оперират с пожароизвестителните инсталации са длъжни:

• да познават инструкциите им за експлоатация;
• да могат да работят с тях;
• писмено да уведомяват ръководителя на обекта за всяка констатирана неизправност на системата, както и за всеки сигнал за повреда.

В зависимост от функционалната пожарна опасност на строежите се проектират системи за пожароизвестяване и пожарогасене с автоматично и/или ръчно задействане съгласно Приложение 1 към НАРЕДБА № Iз-1971 от 29.10.2009 г.

Примери:

№ по ред	Сгради, помещения или съоръжения	Пожароизвестяване	Пожарогасене
1.	Сгради за обществено обслужване в областта на здравеопазването на повече от два етажа и лечебни заведения за болнична помощ (болници) с над 50 легла – от подклас Ф1.1	Навсякъде, с изключение на санитарно-хигиенните помещения – автоматично и ръчно	Не се изисква
2.	Сгради за обществено обслужване в областта на образованието: детски ясли и градини с площ над 400 m2 или за повече от 50 деца – от подклас Ф1.1	Навсякъде, с изключение на санитарно-хигиенните помещения – автоматично и ръчно	Не се изисква
3.	Сгради за обществено обслужване в областта на хотелиерството и услугите: общежития, хотели, мотели, планински хижи, почивни домове, ваканционни бунгала с над 100 места – от подклас Ф1.2	Навсякъде, с изключение на санитарно-хигиенните помещения – автоматично и ръчно	Не се изисква
4.	Помещения и сгради за обществено обслужване: за обществено хранене (ресторанти и др. под.) от подклас Ф3.2:
	а) с площ, по-голяма от 500 m2	Навсякъде, с изключение на санитарно-хигиенните помещения – автоматично и ръчно	Не се изисква
	б) разположени в подземни етажи с площ, по-голяма от 300 m2	Навсякъде, с изключение на санитарно-хигиенните помещения – автоматично и ръчно	Не се изисква
5.	Сгради за обществено обслужване в областта на търговията и услугите (търговски центрове, магазини и др. под. за обслужване на клиенти) – от подклас Ф3.1	С площ, по-голяма от 500 m2 – автоматично и ръчно	С площ, по-голяма от 1500 m2 –автоматична ПГИ с вода
6.	Сгради за обществено обслужване в областта на културата и изкуството: музеи, художествени галерии, многофункционални зали без места за сядане, панаирни палати и сгради – архитектурни и културни паметници – от клас Ф2.2	С площ, по-голяма от 300 m2 – автоматично и ръчно	Не се изисква
7.	Сгради за обществено обслужване в областта на културата и изкуството: библиотеки, читалища, книгохранилища, архивохранилища – от подклас Ф2.1	С площ, по-голяма от 100 m2 – автоматично и ръчно	С площ, по-голяма от 500 m2 – автоматично
8.	Сгради за административно обслужване: административни сгради, офисни помещения, банкови и небанкови финансови институти – от подкласове Ф3.4 и Ф4.2	С площ, по-голяма от 500 m2 – автоматично и ръчно	Не се изисква, ако не противоречи на друга точка от приложението

Съгласно българското законодателство и в частност Наредба № РД 07-2/16.12.2009 г. и Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г., работодателите следва да провеждат ежегодни планови инструктажи и обучения по пожарна безопасност.

Основната цел на обученията по пожарна безопасност е да образоват служителите за добрите практики за безопасност на работното място, които позволяват бърза и организирана реакция в случай на инцидент.

Освен да научат и припомнят на служителите как се използват пожарогасителите и другите пожарогасителни средства, важна цел на противопожарните обучения е служителите да бъдат обучени на основните елементи на превенция и защита от пожар.

Учебна евакуация

На обектите се провежда учебна евакуация в съответствие с определеното в плана за евакуация, при спазване на следната периодичност:

1. за обществени сгради (в които пребивават обитатели от категории „А2“, „Б2“ и „В“) – не по-малко от два пъти в годината;
2. за учебни и детски заведения от подкласове на функционална пожарна опасност Ф1.1 и Ф4.1 – не по-малко от два пъти годишно, като едната от учебните евакуации се провежда при започване на учебната година, но не по-късно от края на октомври;
3. за всички останали обекти – не по-малко от веднъж годишно.

Десет дни преди провеждането на учебна евакуация собствениците или ръководителите на обекта уведомяват писмено съответната районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ (РСПБЗН).

Провеждането на учебните евакуации се удостоверява с протокол.